Всички новини

Легенди за Архангел Михаил и ангелските сили

Легенди за Архангел Михаил и ангелските сили

На 8 ноември православната църква отдава почит на Архангел Михаил и на предвожданото от него небесно воинство – ангелските сили. Как изглеждат и какво вършат ангелите според традиционните представи? Как жената е създадена от дяволска опашка и защо са вдлъбнати стъпалата ни? И кога българинът казва за някого, че му е слаб ангелът?
Според народните представи ангелите са красиви и светли духове, обитаващи небесата заедно с Господ, светците и праведните души. Някои коледни песни описват отвъдния свят чрез образа на световното дърво. Света Богородица или света Неделя сънува необикновено дърво, израсло на остров сред морето. Tо има златен ствол, сребърни клонки и бисерни листа. Когато сънят й е разтълкуван от светец или стар игумен, се оказва, че дървото е „самси Господ, клонете му – все ангели, а листата – все душици, мъртви души православни”.

Съществува и вярването, че душите на малките деца, починали преди осемгодишна възраст, се превръщат в ангели. Фолклористите и до днес записват разкази на хора, които потвърждават тази вяра. Например възрастна жена сънува Света Богородица, която отвежда починалото й внуче, като поръчва на близките да не плачат за него, защото то вече е ангелче.

Ангелите се отличават със своята хубост – оттам и изразът красив като ангел. По сведения на прочутия наш етнограф Димитър Маринов хората в края на ХIХ век описват ангелите като млади момци, облечени в бели позлатени ризи, с дълги руси коси и криле на раменете. Известни са и със своята музикалност. С прекрасните си неземни гласове те непрекъснато пеят във възхвала на Бога. С тази представа са свързани и устойчиви фрази като ангелски песни, ангелски глас и епитетът ангелогласен, използван за изключителни певци като българския светец Йоан Кукузел.

В народните представи част от ангелите са слуги на Бога и непрестанно са около него. Господ ги праща навсякъде с поръчки да вършат нещо. Най-високопоставени са седмината архангели. Сред тях се открояват образите на Архангел Михаил – предводител на ангелското войнство и господар на мъртвите души и на архангел Гавриил – Божият вестител, който съобщава на Богородица благата вест, че ще зачене и роди Спасителя на света.

Ангелите имат своето участие в създаването на света и човека, като помагат на Господ и се борят с неговия враг Сатаната, който сам е паднал ангел – възстанал против Бога и сурово наказан. Една легенда например разказва как Господ погрешка създал жената от дяволска опашка. Поръчал Бог на ангела да се приближи тихичко до спящия Адам и да измъкне едно от ребрата му, та от него да направи другарка за човека. Ангелът изпълнил Божията заръка, но коварният дявол отмъкнал човешкото ребро от ръцете му. Подгонил го ангелът, обаче дяволът бил бърз и успял да се мушне в една дупка – само опашката му останала отвън. Ангелът дърпал навън, а дяволът навътре, докато опашката се откъснала и останала в ангелските ръце. Разтревожен, Божият пратеник решил да се яви пред Бога и да докладва какво се е случило. Но Бог тъкмо се събуждал от сън и като помислил, че ангелът му носи адамовото ребро, набързо го благословил. Така се появила първата жена, нашата прародителка Ева. С тази история се обяснява и схващането, че жената е по-хитра, или иначе казано, по-гявол от мъжа.

Друга легенда за „началото на времената” разказва, че най-напред Господ и дяволът били ортаци (съдружници) и решили да си разделят света: Господ взел небето, а дяволът – земята, като накарал Бог да му даде специален документ – запис, който да скрепи договора им. След време обаче дяволът започнал да мъчи хората на земята – не само грешните, но и праведните. Господ разбрал, че е допуснал грешка, та поискал да развали договора и да отнеме на дявола властта. Изпратил един ангел да прибере договора с хитрост. Преобразен като човек, ангелът спечелил доверието на дявола, измъкнал записа от пазвата му и политнал с него към небето. Дяволът го подгонил и го достигнал тъкмо на влизане в небесните селения. Не успял да го хване, но с ноктите си откъснал част от стъпалото му. Върнал се посрамен, изгубил властта си и станал враг на Бога. А когато Господ видял осакатения крак на своя слуга, го благословил: „Аз ще да направя на всичките хора така и теб не ще да е срамота (няма да те е срам)”. От онова време останало да ни са стъпалата вдлъбнати – завършва легендата.

Ангелите обаче са не само на небето, а навсякъде около нас. Колкото хора има на земята, толкова са и ангелите. Разпространено е вярването, че при раждането на всеки човек Господ му праща един ангел, който да бди над него, да го пази от беди и да го напътства – това е така нареченият ангел пазител или хранител (от старото значение на „храня” – пазя). Тарторът на демоните пък изпраща един дявол – пакостник, който да му вреди и да погуби душата му. Така през целия живот на човека двете сили водят борба за душата му: ангелът е кацнал на дясното му рамо и нашепва да прави добрини, а дяволът, който седи отляво, го подтиква към грях и безчестие. Затова за хората, които лесно се поддават на изкушения се казва, че им е слаб ангелът. Когато сторим нещо добро, ангелът се радва, а когато сторим зло, той скърби и плаче.

Източник:http://bnr.bg/

Напиши коментар

Полетата със * са задължителни.
Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

към началото