Всички новини

История на Тетевенския край

История на Тетевенския край

Районът е бил обитаван от дълбока древност. В тракийско време по тези места живяло племето серди, поради което по-късно римляните включили района в стратегията Сердика. От средновековна България е манастирът “Св. Илия”. Най-старото писмено сведение за селището е от 1421 г. Там името му е Тетевян. До 1930 г. в манастира “Св. Илия” в града се е пазел художествено изработен кръст, подарък от цар Иван Шишман (в момента е в Лондонския музей).
В периода на турско владичество жителите на Тетевен били “войнуци”, т. е. имали известни военни и охранителни ангажименти, срещу което получавали определени права и самостоятелност. Тетевен се развивал като процъфтяващо занаятчийско селище. През XVI и XVII век турците извършили насилствено помохамеданчване в района, но не посмели да закачат града. Най-известните хайдути от района са Костин, Дели Пало, Данчо, Ангел, Нягол. През 1800 г. Тетевен имал около 3000 къщи. Градът търгувал със София, Букурещ, Брашов, Виена, Солун, Анадола. Над 60 от жителите му станали хаджии (ходили до Божи гроб в Йерусалим). През 1801 г. бил напълно опустошен от кърджалиите. Половината от населението е избито, а голяма част от оцелелите напуснали Тетевен. От 3-те хиляди сгради оцелели само четири. Въпреки че с годините селището се възстановило, то никога не достигнало предишния си разцвет и благосъстояние. Тетевенци не останали назад от културния и политически подем по време на Българското възраждане. Строят се църкви, училища, поддържа се и се обогатява българският дух. В 1872 г. В. Левски създава тук един от най-многочислените революционни комитети по българските земи (51 души) с председател и касиер – двамата видни и влиятелни чорбаджии Станьо Врабевски и Петко Мильов Страшния. В града е работил и Димитър Общи, който организира тайно от Васил Левски нападението и обира на турската поща на 22.IX.1872 г. в Арабаконашкия проход. Едно действие, довело до трагични последици. Пълен разгром на цялата тайна революционна мрежа, градена от Левски в продължение на години – до неговото арестуване и обесването му в София.
На 15 км югоизточно от града се разиграва финалната драма на Априлското въстание. Георги Бенковски (фактическият ръководител на народния бунт), Захари Стоянов (оставил на българския народ безценните “Записки по българските въстания”), отец Кирил (касиерът на IV-ти революционен окръг) и Стефо Далматинеца стават жертва на гнусно предателство и в местността Костина попадат на турска засада, при което загиват Бенковски и отец Кирил, а З. Стоянов и С. Далматинеца по чудо оцеляват след невероятни премеждия. Предателят е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи възнаграждението си.
Тетевен дава 11 Ботеви четници, 4 души в четата на Панайот Хитов от 1876 г. и 48 опълченци. Освобождението на града е свързано и с името на тетевенеца Баньо Маринов, който превел отряда на полковник Орлов през Васильовската планина. Турците били изненадани и обезвредени. По-късно същият тетевенец взема участие при освобождаването и на Орхание (Ботевград) и става неговият пръв градоначалник. Баньо Маринов организира чета доброволци и участва в Кресненското въстание в Македония, където е ранен. Умира от раните си в Софийската болница. От Тетевен е родом и Сава Младенов (един от близките помощници на Хр. Ботев в последните трагични дни на поета-революционер и неговата чета), намерил смъртта си на 8 км южно от града.
След Освобождението Тетевен се развива като туристически център.

Източник: http://www.etropole-pravets-teteven.com/

Напиши коментар

Полетата със * са задължителни.
Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

към началото