Да се събуждаш сутрин и през прозореца да те посреща зимна приказка. Това да те усмихне още преди да си направил чаша гореща напитка.
Да си първият човек, който оставя следа в пресния сняг. Да чуеш звука му и как отеква в тишината на бекзрая.
Да видиш дъха си в светлината на уличните лампи и да го оприличиш на сребърна мъгла или млечния път в звездно небе.
Да направиш снежен човек без да си го планирал – на път за някъде или докато чакаш някого и да се върнеш там, когато всичко беше толкова лесно и просто- детството ти.
Да погледнеш право нагоре, докато вали сняг, и да се усмихнеш широко, само защото е красиво. Вълшебно е.
Да застанеш срещу вятъра и да усетиш как навява в лицето ти свежест и сняг, за да усетиш после колко приятно е да се стоплиш пред камината с любим човек.
Да се прибираш по улицата вечер и да ходиш сякаш по вълшебна пътека от блещукащи светлини.
Малки и безплатни неща, но пък ИСТИНСКИ!
Трудно е да си ги осигуриш в забързаното ежедневие в града.